Сутринта в едно студио бяха един режисьор и един „нормален“ човек! Не че режисьора беше ненормален – говореше сънено носово и се кривеше като след „удар“, най-вероятно позьорски – както подобава на „истински“ режисьор. Много е възможно неговата особа да ме е подразнила – както се ненавиждат кучетата от един и същи пол. Но важното е да остана обективен, като един истински komentor ( komentar беше заето). „Нормалния“ човек се държеше нормално, ако ме разбирате какво казвам. Нормалността е едно безспорно понятие, но сега тук у нас обстановката е такава през последните 20 и 30 години, че за всичко се спори. Та той каза, че е „активно – непротестиращ“ и се обоснова. Събеседника му надълго и нашироко заобяснява защо протестира и защо трябва да се протестира и даже спомена „ония 45“ години с което окончателно загубих интерес ми. Секунда преди да дръпна спусъка на дистанционното обаче темата се премести към „красивия протестиращ“ и някой от двамата, или и двамата забъркаха в спора и Георги Господинов и произхода на фразата. Така диалога окончателно се загуби в завързалия се ожесточен спор, и разговора възприе формата на очерталата се фронтова линия, между протестиращи и управляващи. Никаква „чуваемост“ , сегрегация и вторачване в пъпа си – това може да кажа особено за протестиращите – дали 30 или хайде 40 хиляди, те не могат да се мерят с броя на гражданите които са гласували на изборите. Не може с 30 , хайде 40 хиляди да претендираш за представителност. Даже споменават за ожесточаване на протеста. Вместо да търсят една по-широка представителност и възможна обща цел –те повтарят : „оставка, оставка“.
По принцип – което на практика – „не ме засяга това“, протеста има право. Управляващите започнаха да се държат брутално още от първия ден. Въпроса ми все пак е: „а защо София не се надигна така през предния мандат на управляващите?“ Те се държаха брутално и арогантно, изнасилваха ежедневно международния ни авторитет, държавата институциите и парламентаризма! С назначенията си направиха за жалко посмешище целия ни облик на държава. Февруарските протести тук нямат никакво място за сравнение. Тогава протестира Варна, а защо протестира и кой и т.н. – показаха изборите за кмет.
Тези избори показват и резултата от евентуални предсрочни избори в държавата. Нулев резултат, като се има пред вид разходите на средства и обществена енергия и време.
Протести на пъпа! На София!
