Тъп, по-тъп, най най, та спортен коментатор.

Нямам предвид Камен Алипиев, макар че и там ситуацията е същата.

Там освен глупостта се намесва самодоволството на прасето в което го е превърнала „работата“ му. Затова не ми се занимава сега с него, а и освен това ще се окалям, а на прасето ще му хареса.

От вчера наблюдавам световното първенство в Москва 2013 и отдавнашното ми желание да коментирам „големия“ спорт пламна като летен пожар.

Професионалния спорт отдавна не е  това което беше. Или се върна до лицето си от началото на миналия век в Америка. Като в оная епохална драма „Далече, далече“. Кеч ис Кеч! Само че го няма Дан Колов!

Не е проблема ми в това че няма българи!  Точно в това е големия  им проблем!  Броенето на медалите пи нации!  Безкръвната война между двата свята в която пораснах, сега е между „големите“ и „малките“. Войната завърши!  Сега битката е за тоталното размиване на мозъците.

Толкова масирана и брутална, че даже не и трябват и грамотни коментатори. Дори напротив!

Не мога да си кривя душата, че не знам за чуждите спортни коментатори.

Слушал съм малко сръбски. Мисля че там ситуацията е по-различна от нашата.

Може би това най-много ме ядосва. Лицемерния шовинизъм на „големия“ спорт съчетан с нихилистичния, самовлюбен инфантилизъм на „нашите“ спортни коментатори.

От една страна мафиотизираните, корумпирани  и комерсиализирани спортни централи и деятели превърнаха спорта в една идиотска машина за рендосване на мозъци , а от друга страна , нашите коментатори допълнително доливат мутренското си самодоволство.

„Отворени общества“ и завършени мутри – отвратителна комбинация!

Да не бъдем, разплути безмозъчни зрители на „големия спорт“. Ежедневно да спортуваме!